fbpx
Зареждане...

Каменоделство – Български занаяти

Каменоделството е занаят който се занимава с обработката на камък за разнообразни практични или художествени цели. В миналото майсторите – каменоделци са били нужни за изработката на надгробни паметници, мелнични камъни, корита и конструктивни елементи. Също така те са украсявали и различни архитектурни обекти като храмове, мостове, чешми и други монументални постройки.

Процес

Процесът по изработка на каменните изделия започва с набавянето на суровина от находища на определен вид камък. Често използвани са варовик, мрамор, гранит, риолит. От скалата се отцепват късове с нужната големина с помощта на различни клинове. Скицира се самият вид на изделието и започва грубо оформяне на камъка за да добие основната форма. След като се отнеме достатъчно материал и се доближат крайните очертания се преминава към по-фина обработка с по-леки удари и абразиви.

Инструменти

„Арсеналът“ с който каменоделците разполагат често влючва различни по големина и вид чукове, тънки и дебели шила, гладки или назъбени шкарпели(длета), бучарди (чукове с назъбени лица), различни абразиви (за полиране или отнемане на ръбове) и други.


Техника

Каменоделските произведения често са изработени посредством похвати като нисък релеф, висок релеф, фризове, срещат се ажурни примери и други декоративни способи. Самите изобразени форми са често със символичен характер, като се наблюдават различни религиозни символи, ангели, лъвове, двуглави орли.

Резултат

Крайният продукт на майсторите-каменоделци е красив и вечен, засвидетелствано от множеството запазени надгробни камъни, украсени колони, фасади и други произведения на този занаят.


Ранна история

По българските земи каменоделството може да се проследи до античността, като доказателство за това са множеството намерени тракийски светилища и скални гробници, особено в района на Родопите. Вероятно поради физическите си изисквания занаятът е бил присъщ за мъжете, а самите техники за работа са останали до голяма степен непроменени и до днес.

Римска империя и средновековие

По времето на Римската империя каменоделството е било широко разпространено, като най-често са се изработвали надгробни паметници и плочи. Майсторите, работещи с мрамор са били на почит и са се считали за по-високопоставени от обикновените каменоделци. Практиката от късната античност се запазва и през средновековието, като изработката на мемориални камъни и кръстове е била преобладаваща.

Възраждане

През XIX век започват да се обособяват работилници на отделни майстори. Така постепенно се оформят центрове на каменоделството във Врачанско, Монтанско, Белоградчишко, Софийско, Русенско, Преславско, с. Гинци, с. Саранци, с. Югово, с. Арбанаси. Майсторите често са били самоуки или са наследявали занаята от свои бащи, дядовци или други роднини.

Известни примери

Доста известни са образите, използвани от уста Кольо Фичето при градежа на Беленския мост над р. Янтра през 1865-1867 год. – нимфа, лъвове, грифони и лебеди.
Всички те имат своите символични значения, като подобни образи е имало и на първообраза на покрития мост в Ловеч над р. Осъм.


Западно влияние

През този период от западноевропейската стилистика навлизат не толкова характерни символи за нашите ширини като ангели, херувими и венци, най-вече по надгробните камъни.

Училището в с. Кунино

През 1921 година е създадено единственото по рода си училище по каменоделство в село Кунино в северозападна България. Мястото е избрано заради вече развитият занаят на местно ниво, удобните находища на подходящ материал, както и заради близката ЖП линия. По-голямата част от професионалистите, занимаващи се с каменоделство в страната са завършили именно там, а училището функционира и до днес.


още Български занаяти:
Дърворезба
Ковашки занаят
Тъкачество
Грънчарство
Кожарство

Бележки
Чанакшиварова-Христова, Елена – Днешните каменоделци – Майстори на надгробни паметници
Мавродинов, Никола – Изкуството на българското възраждане. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1957.
Вакарелски, Христо – Етнография на България. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“ 1974.
Снимки на училището – Професионална гимназия по каменообработване, с. Кунино
Снимки на инструменти и работен процес  – Flickr
+