fbpx
Зареждане...

Кожарство – Български занаяти

Кожарството е занаят, който се занимава с функционалната и естетическа обработка на кожени изделия. По своето конкретно приложение този занаят може да се определи по начини, като сарачество, обущарство(кундурджийство, папукчийство), кожухарство и други. В зависимост от специализацията майсторите – кожари могат да изработват различни изделия като хамути за коне, седла, цървули, калпаци, колани, дисаги, чанти, кании за ножове, кобури и още много.

Материали

Материалите, които кожарите използват за направата на изделията си са различно обработени животински кожи предимно от едър и дребен добитък като говеда, свине, кози, овце, както и дебели, здрави конци и метални елементи.

Инструменти

Кожарите използват различни инструменти според специализацията на майстора, но често включват различни резци, прави и обли ножове, шила, здрави игли, пергел, дървени стиски и замби.

Обработка

Обработката на кожата преди употреба е важна, като тя се почиства от остатъчни тъкани, осолява се и преминава през процес наречен щавене, при който тя се третира с танин от дървесни кори или хром, като това и дава увеличена гъвкавост и издръжливост. Материалът може да бъде и допълнително оцветен, според предпочитанията и нуждите на занаятчията. За самата обработка кожата трябва да бъде разкроена и нарязана в правилните форми за съответното изделие. След това тя може да претърпи редица манипулации като пробиване, мокро формоване, изтъняване, шиене, заглаждане и втвърдяване на ръбовете, допълнително боядисване, импрегнация срещу вода и други. Крайният продукт е здрав и издържлив, като може да служи с години на притежателя си.

‍Поява на кожарството

Появата на обработката на кожа на Балканите може да се проследи до първите народи, които са обитавали тези земи. Несъмнено ловът и животновъдството са били част от културата на траки, а по късно и прабългари, а това е добра предпоставка за развитие на кожарския занаят. Въпреки че кожените изделия трудно се запазват през вековете, информация по темата получаваме от останките от тракийски конски амуниции, и от сведенията за облеклото на прабългарските воини – за защита на главата, нагръдници и колани (с метални орнаменти), направени от гьон. Има открити и голям брой средновековни кожарски оръдия на труда, като игли, шила, ножове. Запазени са също така различни пергаменти и подвързани с кожа корици от старобългарски ръкописи.По време на средновековието има сведения за съществуването на майстори, занимаващи се с обработката на кожа, като доказателство за това е изграждането на църквата „Света Петка Самарджийска“ в София, което е спонсорирано от самарджийския еснаф през XV век.

Възраждане

През Възраждането, както при други занаяти се обособяват центрове, където кожарството е по-развито, обикновено на места, където е добре развито животновъдството, като Търново, Габрово, Русе, Ловеч, Шумен, Дряново, Троян, София, Асеновград. Най-разпространени сред кожарските заняти са били обущарството, калпакчийството, кожухарството и сарачеството, тъй като населението винаги е имало нужда от обувки, облекло и седла, самари, юзди  за конете. Майсторите – кожухари са изработвали различни кожуси със и без ръкави за местното население, както и за износ, като вторите били доста по-украсени. В началото на ХХ век те започват да изработват и луксозни изделия от дивечови кожи. Обущарите са изработвали няколко вида обувки според употребата им – ежедневни обувки (цървули), домашни обувки (чехли, папуци), градски обувки (кундури) и ботуши. Сарачеството по това време се е запазило добре, заради употребата на коне, волове и магарета за транспорт и търговия до и след началото на ХХ век. Други нужди за кожарството са били в изработката на ковашки мехове, тапициране на седалки на новопоявилия се файтонен транспорт в градовете, за направата на различни торби и чанти за професионална или ежедневна употреба, както и за подвързване в книжарското дело, което бележи напредък през XIX век. С Освобождението на България кожарският занаят, както много други отстъпва на модернизираното производство от запад.

Съвремие

В наши дни ни майсторите кожари изработват множество изделия за носене, както и за съхранение на вещи, които със своята естетика и здравина често превъзхождат фабричните продукти.

още Български занаяти:
Дърворезба
Ковашки занаят
Тъкачество
Грънчарство

Бележки
Вакарелски, Христо – Българско народно изкуство. София, Издателство „Български художник“ 1969.
Вакарелски, Христо – Етнография на България. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“ 1974.
Народни художествени занаяти в България. София, Издателство „Спектър“, 1992.
Снимки от работен процес  – Flickr – Ivan Radic
+