fbpx
Зареждане...

Воденици – Инструменти на занаята

Водениците представляват мелници, които са задвижвани със силата на водата и са били изграждани в близост до реки. Те са се използвали за смилане на брашно от зърнени култури като жито, пшеница, ечемик, овес, царевица, ръж и други, а една воденица е можела да смели около 150 килограма брашно за един час. В повечето населени места е имало по няколко воденици, като тяхната собственост често е била обща, а собствениците са имали възможност за работа със съоръжението по предварително определен график. Работили са в месеците, когато реките са достатъчно пълноводни, за да могат да задвижват водните колела на мелницата. В миналото е било известно, че мелничарите са имали сигурен доход, тъй като тяхната дейност е била много важна за бита и изхранването на населението.


Видове воденици

В зависимост от терена, избран за изграждането на воденицата и от условията на водоизточника(обем на реката, наклон), могат да съществуват няколко разновидности:

Караджейка

Воденица, която се отличава с вертикална движеща ос (вретено). Водата достига до механизма чрез улей, издълбан от цял дънер или скован от дъски (кораб). В долната част на оста има перка с около 20 ламела, които се въртят под напора на изливащата се вода, а самата ос е застопорена с метален шип на долния си край и е фиксирана по време на движението си. От горната си страна оста е фиксирана (и задвижва) горният от двата мелнични камъка. Те представляват кръгли дебели каменни колела с грапава повърхност и дупки в средата, като процеса на меленето се получава, когато материалът за брашно попадне между тях и се натроши от движението и тежестта. Долният камък остава неподвижен, а двата са заградени с преграда от дървесна кора, в която има един процеп, през който да се изсипва вече смеленото брашно.

Материалът за мелене се изсипва в голяма фуния (кош), разположена над мелничните камъни, а след това попада в къс дървен улей, наречен кутлица. За кутлицата е закрепено пособие, наречено кречеталка, което представлява две дървени парчета, като едното от тях е в постоянен контакт с движещия се камък, а неговите вибрации поклащат кутлицата, от която се изсипва равномерно количество материал. Той попада в дупката, в центъра на горния камък, след което се смила на брашно. Името и идва от турското „кара“ – черен, поради тъмният цвят на брашното, което се получава.


Долапкиня

Вид воденица, която се задвижва посредством долап / дулап. Той представлява голямо дървено водно колело, по чиято периферия има множество стъпала, чрез които водата го завърта. Долапът е монтиран на хоризонтална ос, наречена дингил, а посредством две зъбчати колела движението се прехвърля на вертикална ос. В горната си част устройството на воденицата е сходно с това на караджейката. Разлика в размера на предавките позволява ускорено въртене на мелничния камък.

Диаметърът и ширината на долапа зависят от вида източник на водата, като съществуват два вида – такива с горно задвижване, където размера е по-малък (използвани в планински региони, водата достига до водното колело чрез улей/кораб) и такива с долно задвижване и по-голям размер (използвани по течението на по-големи реки, долапа се задвижва директно от реката).


Нашлепнa

По поречието на река Дунав са се ползвали т.нар. нашлепни воденици. Те са били здраво закотвени във водата и са били задвижвани от две огромни широки водни колела от двете страни на съоръжението. Задвижването им е било със зъбни колела – идентично с това на водениците с долап.


Динкa

Динките са представлявали воденици за отделяне на ориза от шлюпките му или за начукване на пипер. Работели са посредством система от чукове и палци, подобно на самокова.


Към края на XIX век традиционните воденици отстъпват ролята си на по-новите технологии, но все пак има запазени съоръжения, които функционират дори в нашето съвремие. Такива примери могат да бъдат видени на места като ЕМО „Етър“ – Габрово или в село Шумнатица, общ. Кирково.

още Инструменти на занаята:
Самоковът

Бележки
Вакарелски, Христо – Етнография на България. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“ 1974.
„Край вода да живееш, от вода пари да правиш…“ – Евгения И. Иванова
+